Какво представляват алергиите?
Алергиите са неправилния отговор на имунната система срещу вещества, чужди на организма. Контактът с безвредни субстанции като например полени предизвиква имунитета да реагира така, сякаш това е животозаплашваща агресия. Тези субстанции се наричат алергени. Когато детето е изложено на тях, могат да се появят различни алергични оплаквания като сърбеж, сълзене на очите, хрема, свиркане на гърдите, кашлица и обриви.
Какво е алергична реакция?
За да има алергична реакция е необходимо взаимодействието на 3 фактора в човешкото тяло:
• Алeргени, които навлизат от околната среда-полени, плесен, микрокърлежи на домашния прах, някои храни, латекс, животински пърхут и косми
• Мастоцити - вид бели кръвни клетки /левкоцити/
• Имуноглобулин Е - вид антитяло, което се свързва с алергените и след това с мастоцитите.
Мастоцитите след своята активация са главния виновник за алергичните оплаквания.
Кои са най честите алергени и какво причиняват те?
Децата може да са алергични към най-различни вищиства, като най-често това са полените и микрокърлелижите на домашния прах.
• Полени. Могат да причинят аларгичен ринит или т.нар. сенна хрема- възпаление и подуване на лигавицата на носа, очите и клепачите /конюнктивит/. Оплакванията са от кихане, хрема, сърбеж и сълзене на очите. Лечението включва антихистамини, кромолин и стероиди. Контактът с полените може да се намали като детето стои повече в къщи по време на цъфтежа определени треви и дървета, плътно затваряне на прзорците и изполване на климатик със специални филтри /air-conditioning/.
• Микрокърлежи на домашния прах. Тези малки животинчета /вид микроскопичен бръмбар/ се хранят с мъртвия епидермис, който се отделя от човешкото тяло и обитават спалните чаршафи и праха. Противно на името си те не са кърлежи и не смучат кръв, но са причинители на оплаквания подобни на сенната хрема, както и на астма. Домашният прах е сложна смес от различни влаканца от платове, пърхут и косми на животни, бактерии, плесени и гъбични спори, хранителни частици, парченца от растения и други алергени. Тази смес има алергизиращ потенциал и затова е важно редовното й почистване.
• Плесени. Това са паразитни, микроскопични гъбички /фунги/, отделящи спори, които летят свободно из въздуха също както растителните полени. Плесените са чести причинители на алергии и обитават влажни помещения като мазе или баня, както и тревата, купчини гниещи листа или слама. Оплакванията включват кихане, хрема, сърбеж и сълзене на очите, кашлица. Лечението включва антихистамини и кортикостероиди.
• Животински пърхут и косми. Протеините, намиращи се в мастните жлези и слюнката на различни животни причиняват алергични реакции при някои деца и възрастни. Алергията маже да се развие 2-3 години след като животното е взето в къщи и е възможно оплакванията да изчезнат чак месеци след като контакта с него е прекратен. Лечението е същото като при другите алергични реакции и се препоръчва избягване на общуване с определения вид животно-причинител на оплакванията.
• Латекс. Гумените ръкавици и пудрата за тях, съдържаща латекс имат алергизиращ ефект при някои от пациентите.
• Храни. Алергичната реакция обикновенно възниква в рамките на минути след консумация на храната. Разпространени храни, предизвикващи алергии са мляко, риба, калмари, миди, различни ядки, особенно фъстъци и яйца. Оплакванията са свиркане на гърдите и кашлица, обрив, хрема, повръщане, диария, оток на тъканите около устата и езика. Най-доброто лечение е изибщо да се избягват храните, които в миналото са предизвиквали подобни оплащвания при алергичното дете. За обривите се прилагат кожен охладителен крем, а сърбежът се облекчава с антихистаминови препарати. При по-тежки реакции, като оток на устните и езика /едем на Квинке/ е наложително приложението на кортикостероиди за намаляване на отока, тъй като съществува опасност за дишането и смърт. При такива животозаплашващи ситуации е е необходимо незабавно инжектиране на адреналин.
• Ужилвания и ухапвания от насекоми. Всяко дете, ужилено от пчела изпитва болка и подуване на мястото около ужилването. Някои деца обаче, които са алергични към въпросното ужилване развиват по-тежка реакция, която дори може да предтавлява заплаха за живота. Оплакванията изразяват в затруднено дишане, обрив, подуване на лицето и езика, свиркане на гърдите и затруднено гълтане, неспокойство, ускорен пулс, замайване и рязък спад на кръвното налягане. Лечението на по-леките аларгични реакции се състои в даване на антихистамин за обрив и сърбеж, парацетамол за болката от ужилването. При пациенти, които са алергични няма време за губене и веднага трябва да се инжектира адреналин и да се запачне приложение на кортикостероидиза да се предотврати развитието на тежка алергична реакция.
Кои хора развиват алергии?
Не всички хора развиват алергично заболяване по време на своя живот. Повечето алергии са наследствени, което означава, че те се предават на децата от техните родители. Децата унаследяват склоността да развият алергия, но не и самата хиперчувствителност към определен алерген. Педиатричната практика показва, че ако ако един от нашите пациенти е алергичен, много често се оказва, че поне един от неговите родители или баба и дядо, също има алергично заболяване.
Колко чести са алергиите?
Различни аларгични заболяваня с една или друга форма на тежест засягат над 20 процента от населението, т.е. всеки пети човек.
Как се поставя диагнозата на едно алергично заболяване?
Ако се съмнявате, че вашето дете има алергия, нашият съвет е да не чакате оплакванията да преминат. Когато симптомите продължават повече от една-две седмици и имат склонност да се повтарят, идете на лекар, за да се направи пълен преглед.
При посещението си при лекаря, той ще ви зададе няколко въпроса, свързани със заболяването на вашето дете:
• Какви са оплакванията?
• От кога се наблюдават тези оплаквания и колко дълго продължават обикновено?
• Сезонни ли са оплакванията, напр. засилват се прилет и есен или са целогодишни?
• Имате ли домашни животни и влошават ли се симтомите, когато детето е в конттакт с тях?
• Пуши ли някой в къщи?
• Какво облекчава оплакванията? Какви медикаменти сте използвали до момента и с какъв резултат?
• Какво влошава оплакванията
• С парно ли се отоплявате?
• Детето ви оплаква ли се, че не усеща миризмите напр. на храна, цветя и други?
При прегледа лекарят ще обърне специално внимание на кожата, очите, носа, ушите, гърлото и белия дроб.
При нужда се назначават лабораторни изледвания, които обикновено включат кожни и кръвни тестове.
Кожни тестове за алергии
Кожно-алергичните тестове са два вида: скарификационен и прик-тест. Провеждат се като екстракти от определени алергени се са нанасят върху одраскване /скарификационен/ или се инжектират чрез фино убождане /прик-тест/.
В какво се състои теста?
Първо лекар или медицинска сестра ще прегледа кожата от вътрешната страна на предмишницата и ще я почисти със спирт. Някои области на кожата ще бъдат маркирани с химикал, за де се обазночат алергените, които ще се тестват. След това една малка капка от всеки потенциален алерген, напр. полен или пчелна отрова се вкарва чрез убождане в кожата. Това убождане се нарича прик, и от тук е името на теста- прик-тест. Убождането е съвсем повърхностно и то не трябва да причинява кървене. При скарификационния тест алергените се нанасят върху одрасквания, направени с игла.
Ако вашето дете е алергично към определена субстанция, кожата, където тя е нанесена се зачервява и може да се появи сърбеж. Положителната реакция прилича на оплакванията, като при ухапване от комар. Тази реакция означава, че детето е алергично към определения аларген, нанесен чрез скарификационен или прик тест.
Колко дълго продължава теста?
Планирайте да отделите около един час за цялото посещение. Поставянето на алергените трае 5 до 10 минути, след това трябва да изчакате още около 15 минути, за да се види как ще реагира кожата.
Как да се подготвите за теста?
Информирайте лекаря за всички медикаменти, които приема детето, тъй като някои от тях могат да замъглят резултати от теста. Антихистаминовите препарати трябва да се спрат поне 5-7 дни преди кожно-алергичното тестуване.
Ще боли ли?
Поставянето на алергените е свързано с леко дразнене и повечето деца казват, че не боли твърде много.
Тестовете безопасни ли са?
Въпреки, че малки количества алергени се внасят вътре в тялото, кожните тестове са безопасни, когато се изпълняват от квалифициран персонал.
Кръвни тестове за алергии
Кръвните тестове се използват, за да се установи какво предизвиква аларгична реакция. Те се използват при деца, които имат екзема или друго кожно заболяване, което пречи на поставянето на алергените върху кожата.
Два от често изполваните кръвни тестове са РАСТ /радиоалергосорбентен тест/ и ЕЛАЙЗА /ЕLISA, енизимосвързан имуносорбентен тест/. И в двата случая малко количество кръв се взема и се изследва за определени антитела. Кръвните тестове са по-скъпи не са така точни и чувствителни, както кожно-алергичните тестове, но едновеременно могат да бъдат изследвани 40 и повече алергени.
Как се лекуват алергиите?
Няма лечение за алергииите, но в педиатричната практика се използват различни медикаменти, които значително облекчават симптомите и позволяват на детето да води нормален живот. Това са антихистамини, деконгестанти, комбинирани препарати, очни капки и назален спрей.
Антихистамини:
Антихистаминовите препарати са едни от най-важните и често използвани лекарства за алергични заболявания. Те облекчават сенната хрема, кихането, сърбежа и сълзенето на очите. За съжаление страничен ефект на повечето от тях е сънливост.
Деконгестанти:
Тези препарати се използват като капки и спрей за нос /назален сперй/, очни капки и като таблетки за прием през устата. Спрей и капки не трябва да се използват по-дълго от 3 дни, тъй като след това влошават симптомите.
Комбинирани препарати:
Някои противоалергични лекарства съдържат едновременно антихистамин и деконгестант за облекчение на няколко симптома, напр. сърбеж, обрив, кихане и хрема.
Назален спрей:
Тези препарати се продават в 4 различни форми- деконгестанти, водно-солеви разтвори, кортикостероиди и кромолин.
• Деконгестанти, които облекчават хремата и не трябва да се използват повече от 3 дни
• Водно-солеви разтвори за леко изразена хрема, тъй като разводняват носните секрети
• Кортикостероиди за намаляване на алергичното възпаление, това са най-мощните препарати в аптечната мрежа, необходими са 1-2 седмици, за да проявят пълния си ефект. Преди тяхната употреба е задължителна консултация с лекар
• Кромолин също изисква няколко седмици за да подейства, има по-малко странични ефекти от кортикостероидите
Могат ли алергиите да бъдат предотвратени?
Лекарствата облекчават алергичните оплаквания, но вие може да предприемете някои мерки за да предотвратите тези оплаквания:
В къщи
• Когато цъфтят полените, затваряйте плътно прозорците и изполвайте клематик
• Поддържойте влагата в къщи под 50%, за да предотвратите развитието на плесени
• Ако имате домашни животни, най-добре е да ги отглеждате извън дома. Ако сте принудени да се грижете за тях в къщи, не ги допускайте в спалнята и ги къпете често
• Не отглеждайте много растения в къщи, тъй като почвата улеснява развитието на плесени
• Използвайте синтетични покрития, незадържащи прах за възглавниците и матраците на леглото
• Перете спалното бельо ежеседмично в гореща вода
• Не позволявайте да се пуши вкъщи
• Чистете с прахосмукачка 2 пъти седмично, като алергичното дете не трябва да присъства в стаята, която чистите
• Не използвайте мокети, килими и китеници, които задържат прах. Когато е възмогно предпочитайте паркет или душаме като подово покритие.
• Избягвайте пердета и щори, които задържат прах
В колата
• При цъфтежа на полените не отваряйте прозорците
• Не позволявайте да се пуши в колата
Навън
• Намалете до минимум разходките в гори и по поляни през сезона на полените
• Проверете прогнозата за времето и опитайте да стоите повече в къщи през ветровитите дни, когато поленовият брой е най-висок
• Носенето на маска може да помогне, ако е необходимо да се излиза при наличие на много полени, напр. когато цъфтят тополите
• След като сте били навън, изкъпете детето, измийте косата му и го преоблечете. Така отстранявате полените, полапнали по дрехите, тялото и косата
• За да се защитите от ухапвания и ужилвания на насекоми е необходимо да носите обувки, ризи с дълъг ръкав и панталони, както и да се избягва употребата на силно миришещи дезодоранти, парфюми, шампоани и спрей за коса
При пътуване
• Носете противоалергични медикаменти на удобно място
вторник, 28 октомври 2008 г.
петък, 24 октомври 2008 г.
Детската астма: въпроси и отговори
1. В превод от гръцки “астма” означава тежко дишане, задух. Какво се крие зад медицинския термин “астма”? (кратка характеристика на болестта)
Астмата не е ново заболяване. Астматични симптоми са споменати за първи път преди 3500 години в египетски папирус, наречен папируса на Еберс. Думата “астма” се споменава и в Илиадата на Омир. На древногръцки “астма” означава тежко, затруднено дишане. И наистина астмата се проявява с пристъпи на задух, учестено и затруднено дишане, суха кашлица и “свирене” в гърдите. Пристъпът може да трае минути, часове и даже дни и може да отзвучи спонтанно или след лечение.
2. Вярно ли е, че процентът на болните от астма през последните години расте? С колко? Кои са причините?
През последните две десетилетия процентът на болните от астма обезпокоително нараства, болестта придобива “пандемичен” характер. За този период у нас честотата само на детската астма се е увеличил два пъти и в момента е около 10% от децата живеещи в градовете. Честотата на заболяването е различна в различните страни – от по-малко от 1% за някои страни от Централна Африка и до 30% за Австралия.
Причините за увеличаването честотата на астмата са комплексни и не достатъчно изяснени, въпреки усилията на учените. Обвиняват се индустриализацията и западния начин на живот. Според популярната напоследък “хигиенна хипотеза”, зачестяването на алергиите и астмата е свързано с намаляването на бактериалните инфекции, туберкулозата и чревните паразитози в развитите страни. При липса на инфекциозни и паразитарни стимули вътреутробно и в първите месеци от живота на детето имунната система се “превключва” към извратен, хиперреактивен алергичен отговор спрямо алергени от околната среда.
3. Инфекциозна болест ли е или е форма на алергия?
Вече със сигурност е установено, че бронхиалната астма е заболяване на алергичното и имунно възпаление на дихателните пътища. Много хора смятат, че астмата е типично алергично заболяване и че след преминаване на пристъпа не остават остатъчни промени. При нелекувани болни обаче имунното възпаление с времето невъзвратимо деформира и стеснява бронхите (т.нар. процес на бронхиално ремоделиране), което може да доведе до хронична белодробна недостатъчност и инвалидизация в по-късна възраст.
4. Наследствена ли е астмата или се провокира от околната среда?
Астмата е генетична болест, проявяваща се обаче само при въздействието на комбинацията от определени фактори на околната среда. Това означава, че се унаследява предразположението към развитието на бронхиална астма, определено съчетание от гени, кодиращи отделни характеристики на болестта. В 80% от случаите при децата с астма единият или двамата родители страдат или са страдали от алергични заболявания (алергични обриви, сенна хрема, астма и др). Шансът детето да развие бронхиална астма нараства при наличието на алергично болни във фамилиите и на двамата родители.
5. Ако майката страда от бронхиална астма, трябва ли да вземе някакви мерки за профилактика на бебето още през бременността?
На първо място бременната астматичка не трябва да пуши (има се и в предвид и пасивното тютюнопушене!). Факторът “тютюнопушене” увеличава неколкократно риска за раждане на дете с белодробна незрялост, свръхчувствителност на бронхите и респективно на астма. Препоръчително е и спазването на съответния хигиенно-диетичен режим – спазването на т.нар. “хипоалергенна” диета и избягване излагането на алергени от околната среда. При тези бременни особено важен е добрият контрол на астмата през време на бременността. Това означава, че лечението на астмата трябва да бъде такова, че бременната да не получава пристъпи. Много бременни жени с астма се опасяват, че антиастматичните медикаменти могат да увредят плода. Те трябва да знаят, че астматичните пристъпи, особено тежките, са тези които най-често увреждат сериозно плода. Повечето от медикаментите за лечение на астма са разрешени за приложение по време на бременност и са безвредни както за майката, така и за плода. Освен от акушер-гинеколог, бременните жени с астма трябва да се проследяват и от квалифициран пулмолог.
6. Всички възрастови групи ли са “рисков контингент” или до определена възраст бебетата са “застраховани” срещу това заболяване?
Няма възраст, която да е пощадена от това заболяване. В мойта практика не са редки случаите на няколкомесечни бебета с типична и тежко протичаща бронхиална астма. Друг е въпросът, че клиничната картина при малките деца се различава от тази, наблюдавана при по-големите. При бебетата симптомите нарастват постепенно, задържат се дни или даже седмици и трудно се повлияват от лечението. При малките деца липсва характерната за астмата пристъпност на оплакванията, много често се наблюдава само променлива по характер кашлица (т.нар. “кашличен еквивалент “на астмата).
7. Как се разпознава и има ли разлика между астма и т. нар. "астматичен бронхит" при децата?
Диагноза като “астматичен бронхит” не съществува вече от 20 години. Някои лекари (и родители) се страхуват от поставяне на диагнозата “бронхиална астма” и по този начин правилното лечение закъснява понякога с години. Тази диагноза е придобила гражданственост поради особеностите в протичането на детската астма – в 86% от случаите тя се обостря от вирусни инфекции на дихателните пътища!
8. Как да разпознаем първия пристъп и какво да направим до получаването на лекарска помощ?
Пристъпът обикновено се предшества от симптоми на дихателна инфекция (температура, хрема, общо неразположение) или по-рядко от симптоми на типично алергенно дразнене (залпови кихания с обилна водниста секреция от носа, сълзотечение, уртикариални обриви или отоци по лицето). Кашлицата обикновено е суха, пристъпна и мъчителна, дишането е учестено с удължено издишване. В гърдите се чуват свиркащи хрипове, които се усилват при физическо усилие или през малките нощни часове. При тежък пристъп децата заемат принудително положение – не са в състояние да лежат, а седят в леглото, подпрени на ръцете си.
Ранното лечение е решаващо за успешното лечение на пристъпа. До пристигането на лекаря е необходимо осигуряването на свеж въздух и даване през устата или инхалаторно на лекарство, разширяващо бронхите – най-често медикамента Вентолин или Салбутамол в съответната дозировка.
9. Има ли изследвания, които категорично доказват диагнозата?
Няма едно единствено изследване, което да е доказателно за заболяването. Диагнозата се поставя на базата на комплекс от изследвания: физикалното изследване (със слушалка), функционалното изследване на дишането (спирометрия), алергичните проби, кръвни и рентгенови изследвания, както и редица други допълнителни изследвания.
10. В какви ситуации се проявява?
Класически астмата се проявява след вдишването на вещества (алергени), към които организмът е развил свръхчувствителност (алергия). Домашните или “битови” алергени най често са домашния прах, пух, пера, плесени и животински алергени. Поленовите алергени играят роля при сезонната астма, характерна за пролетно-летния сезон. Поленовата астма най-често се съпровожда от симптомите на алергичната хрема и конюктивит. През зимния сезон вирусните инфекции на горните дихателни пътища често провокират пристъп на бронхиална астма. Съществува и особен тип астма, наречена “астма от усилие”, при която физичското усилие предизвиква спазъм на бронхите. В тези случаи кашлицата и свиренено в гърдите се проявяват след 3-6 минути след началото на физическото усилие, най-често при затичване, но и при емокии, смях, силен плач.
11. От какво зависят честотата и продължителността на пристъпите?
Освен от индивидуалните особености на организма, честотата и продължителността на астматичния пристъп зависят най-вече от качеството на лечението и начина на живот на детето. Съвременното лечение може да осигури на болните от астма деца същото качество на живот като на техните здрави връсници – без пристъпи, без лишаване от физическа активност и без странични явления от прилаганите медикаменти.
12. Вярно ли е, че майчината кърма е бариера пред астмата?
Майчината кърма е незаменима храна, осигуряваща необходимите хранителни и имунни съставки за правилното развитие на кърмачето. Ние педиатрите съветваме всички майки да кърмят максимално дълго своите деца. Напоследък обаче в специализираната литература се появиха съобщения за повишения риск от астма при деца на силно алергични майки-кърмачки. При едно мащабно проучване върху повече от 3000 деца във Япония, за съжаление, не е доказано протективно влияние на кърмата по отношение бъдещето развитие на бронхиална астма.
13. Смогът в големите и индустриализираните градове увеличава ли риска , респективно процента на заболяващите и влияе ли върху кризите?
Замърсяването на въздуха е един от главните фактори за повишената заболеваемост от белодробни заболявания и в частност бронхиална астма в детската възраст. Но астмата не е толкова просто заболяване, че да бъде обяснено само с един такъв фактор като индустриалното замърсяване. Пример за това са интересните наблюдения в бившата Източна Германия. Преди обединението, въпреки силното замъсяване на въздуха, честотата на астмата и другите алергични болести е била ниска. След обединението, въпреки затварянето на редица индустриални предприятия и намаляванито на замърсяването на околната среда, честотата на алергиите и астмата драстично се покачва и достига тази, характерна за бившата Западна Германия само за няколко години. Подобни са наблюденията и в скандинавските страни, в които въпреки добрата екологична обстановка, честотата на астмата продължава да се покачва.
14. Бронхиалната астма създава ли предразположение у децата към простудни заболявания и бронхити?
Причинната връзка е точно обратната - простудните вирусни заболявания са най-честата причина за обострянето на детската астма, особено в есенно-зимния сезон.
15. Наистина ли е вреден цигареният дим?
Като фактор, предизвикващ появата на пристъп у дете, болно от бронхиална астма, тютюневият дим е безспорен виновник. Родителите на тези деца се съветват да се откажат от този навик или ако не могат, да не пушат въобще в жилището (а не само в стаята на детето).
16. Лечима ли е астмата?
Около 60% от децата с астма имат шанса да “израстат” астмата. Това означава, че след определена възраст те престават да получават пристъпи. Останалите 40%, независимо от лечението продължават да получават по-чести или по-редки пристъпи на заболяването през целия си живот. При тези пациенти лечението на астмата е насочено към контрол на симптомите – целта е тези деца със съответното лечение да водят нормален живот без пристъпи и ограничение на физическата активност. Ние не знаем при кои деца астмата ще изчезне спонтанно и лекуваме всички деца за да предотвратим невъзвратимите промени в белия дроб, до които води нелекуваното имунно възпаление на бронхите. Тактиката да се изчаква с лечението да пубертета с надеждата астмата да се самоизлекува е опасна.
17. Лекарства се дават на детето само при криза или по-продължително време?
Лечението на самия астматичен пристъп обикновено не представлява особен терапевтичен проблем. Съвременната концепция за лечението на астмата поставя ударението върху нейното профилактично лечение, т.е. целта е да не се достигне до състоянието на астматична криза. Астмопрофилактиката може да трае месеци и ако е необходимо – дори години. Медицината понастоящем разполага с нови ефективни и достатъчно безвредни медикаменти, които осигуряват нормален живот на болното дете. Понякога и след първия курс на профилактиката състоянието на детето трайно се стабилизира и не се налага повторно лечение.
Тука е мястото да обърна внимание на въпроса за нетрадиционните методи за лечение на астмата. Съществуват научно доказани нетрадиционни методи за лечение на астмата! Хомеопатията е един такъв метод, но не като алтернативен, а като адитивен (допълващ) метод за лечението на детската астма! Има единични съобщения за успешно лечение на психогенно обусловена астма у момичета в пубертета с метода на автогения тренинг.
18. При деца с астматични пристъпи има ли противопоказани ваксини?
При деца с доказана астма се препоръчва въздържането от противококлюшна ваксина. При деца с изразени склонност към алергични реакции всяка ваксинация трябва да се предшества от няколкодневно приемане на антиалергичен медикамент през устата.
19. Има ли връзка между астмата и хранителните алергии?
Такава връзка се наблюдава само в кърмаческа възраст. Тогава е често съчетанието на алергията към белтъка на кравето мляко и астматичните симптоми. При по-големите деца астматични пристъпи, предизвикани от консумация на определени храни са изключително редки и влизат обикновено в клиничната картина на алергичния шок. Ето защо при децата рутинно не се препоръчва тестуването с хранителни алергени и спазването на строги елиминационни диети.
20. Нужни ли са специални мерки за предпазване на бебетата от астма, примерно антиакарни дюшечета, матраци и възглавници, повишено внимание към хигиената в помещенията, където пребивават те, по-топло облекло, по-често или по-рядко извеждане навън...?
При алергичните индивиди с течение на времето се наблюдава един феномен на разширяване спектъра на алергените, към които те развиват чувствителност. В този смисъл при децата с алергии или астма се препоръчва домашна среда, бедна на алергени, най вече на алергена на домашния прах, който е сбор от продуктите от жизнедеятелността на кърлежа на домашния прах. В 80% от децата с астма се установява алергия към този алерген. Всички мерки, насочени към ограничаване на количеството на този алерген са в полза на здравето на бебето с астма. Тези деца трябва да се предпазват и от контакти с остри респираторни инфекции. Не се препоръчва и посещението на детски заведения – ясли и детски градини. Децата с астма, независимо от възрастта им трябва да бъдат обличани, отглеждани и възпитавани като здрави деца.
21. Има ли установена връзка между астмата и начина на отопление в домовете? По-сухият въздух при парно отопление влияе ли и как? Нужно ли е допълнително овлажняване на въздуха?
Установена е известна позитивна връзка между честотата на астмата и отопляването на дома с печки с твърдо гориво, най често с въглища. Подовото отопление влияе отрицателно на астмата поради възходящия конвекционен поток от пода, който увеличава концентрацията на домашния прах във вдишвания въздух. Не бива да се прекалява и с овлажняването на въздуха, тъй като високата влажност благоприятства развитието на кърлежа на домашния прах.
22. Вредят ли стайните растения?
Цъфтящите стайни растения не се препоръчват в дома на детето с астма, независимо от липсата или наличието на доказана алергия към тях. Зелените стайни растения се смятат за допустими, макар че някои автори преценяват като потенциално опасни алергени плесените и гъбичките, виреещи в почвата в саксиите на тези растения.
23. А домашните животни?
Под “домашни животни” обикновено се разбират т.нар. “домашни любимци”, представени най-често от кучета, котки, гризачи (мишки и хамстери), рибки и много рядко – влечуги. С тези животни, живеещи в жилището, детето е в постоянен ежедневен и масивен контакт. Най-честа и силна е алергията към котешки косми и пърхут. По-рядка е алергията към кучешките косми и слюнка или към урината на гризачите. Алергия към живи рибки не съществува, силно алергични обаче са сухите храни, съдържащи водни бълхи (дафнии). Принципното мнение на специалистите е, че децата с астма не бева да отглеждат домашни любимци. Ако обаче съществуват психологични или други пречки за елиминирането на домшния любимец, препоръчително е да се направи кожно-алергична проба и едва след нейния положителен резултат да се пристъпи към непопулярното решение.
24. Има ли спортове, които допринасят за лечението на болни от астма деца и спортове, които са под “табу” за тях?
Освен при много тежките и редки случаи, детето с бронхиална астма не трябва да бъде ограничавано по отношение на физическата активност. В детската възраст физическата активност играе и социална функция. Детето с астма може и трябва да спортува. Ако при физическо натоварване обаче детето получава задух, това означава, че астмата е извън контрол и лечението трябва да се ревизира.
Препоръчвани са спортовете, при които има умерено и равномерно (не спринтово) аеробно натоварване – плуване и колоездене. Всъщност няма спорт, който да не може да бъде упражняван от детето с астма. Не се смятат за особено подходящи спортовете, упражнявани в запрашена среда и затворени помещения.
25. Какви са последните думи на медицината относно лечението от астма?
Фармацевтичната наука създава все по-нови и нови високо ефективни и практически безопасни медикаменти, с които лекарите са в състояние да постигнат контрол върху симптомите и протичането на заболяването. Съвременното противоастматично лечение е предимно инхалаторно. Неоправдан е страхът на някои родители от “пристрастяване”към инхалаторните кортикостероидни медикаменти за лечение на астмата. В практиката напоследък добива популярност един нов клас антиастматични медикаменти в таблетна форма, наречени антилевкотриени. Самостоятелно те са подходящи за лечение на по-леките форми на бронхиална астма у децата, а в комбинация с инхалаторните кортикостероиди - при по-тежките форми.
Астмата не е ново заболяване. Астматични симптоми са споменати за първи път преди 3500 години в египетски папирус, наречен папируса на Еберс. Думата “астма” се споменава и в Илиадата на Омир. На древногръцки “астма” означава тежко, затруднено дишане. И наистина астмата се проявява с пристъпи на задух, учестено и затруднено дишане, суха кашлица и “свирене” в гърдите. Пристъпът може да трае минути, часове и даже дни и може да отзвучи спонтанно или след лечение.
2. Вярно ли е, че процентът на болните от астма през последните години расте? С колко? Кои са причините?
През последните две десетилетия процентът на болните от астма обезпокоително нараства, болестта придобива “пандемичен” характер. За този период у нас честотата само на детската астма се е увеличил два пъти и в момента е около 10% от децата живеещи в градовете. Честотата на заболяването е различна в различните страни – от по-малко от 1% за някои страни от Централна Африка и до 30% за Австралия.
Причините за увеличаването честотата на астмата са комплексни и не достатъчно изяснени, въпреки усилията на учените. Обвиняват се индустриализацията и западния начин на живот. Според популярната напоследък “хигиенна хипотеза”, зачестяването на алергиите и астмата е свързано с намаляването на бактериалните инфекции, туберкулозата и чревните паразитози в развитите страни. При липса на инфекциозни и паразитарни стимули вътреутробно и в първите месеци от живота на детето имунната система се “превключва” към извратен, хиперреактивен алергичен отговор спрямо алергени от околната среда.
3. Инфекциозна болест ли е или е форма на алергия?
Вече със сигурност е установено, че бронхиалната астма е заболяване на алергичното и имунно възпаление на дихателните пътища. Много хора смятат, че астмата е типично алергично заболяване и че след преминаване на пристъпа не остават остатъчни промени. При нелекувани болни обаче имунното възпаление с времето невъзвратимо деформира и стеснява бронхите (т.нар. процес на бронхиално ремоделиране), което може да доведе до хронична белодробна недостатъчност и инвалидизация в по-късна възраст.
4. Наследствена ли е астмата или се провокира от околната среда?
Астмата е генетична болест, проявяваща се обаче само при въздействието на комбинацията от определени фактори на околната среда. Това означава, че се унаследява предразположението към развитието на бронхиална астма, определено съчетание от гени, кодиращи отделни характеристики на болестта. В 80% от случаите при децата с астма единият или двамата родители страдат или са страдали от алергични заболявания (алергични обриви, сенна хрема, астма и др). Шансът детето да развие бронхиална астма нараства при наличието на алергично болни във фамилиите и на двамата родители.
5. Ако майката страда от бронхиална астма, трябва ли да вземе някакви мерки за профилактика на бебето още през бременността?
На първо място бременната астматичка не трябва да пуши (има се и в предвид и пасивното тютюнопушене!). Факторът “тютюнопушене” увеличава неколкократно риска за раждане на дете с белодробна незрялост, свръхчувствителност на бронхите и респективно на астма. Препоръчително е и спазването на съответния хигиенно-диетичен режим – спазването на т.нар. “хипоалергенна” диета и избягване излагането на алергени от околната среда. При тези бременни особено важен е добрият контрол на астмата през време на бременността. Това означава, че лечението на астмата трябва да бъде такова, че бременната да не получава пристъпи. Много бременни жени с астма се опасяват, че антиастматичните медикаменти могат да увредят плода. Те трябва да знаят, че астматичните пристъпи, особено тежките, са тези които най-често увреждат сериозно плода. Повечето от медикаментите за лечение на астма са разрешени за приложение по време на бременност и са безвредни както за майката, така и за плода. Освен от акушер-гинеколог, бременните жени с астма трябва да се проследяват и от квалифициран пулмолог.
6. Всички възрастови групи ли са “рисков контингент” или до определена възраст бебетата са “застраховани” срещу това заболяване?
Няма възраст, която да е пощадена от това заболяване. В мойта практика не са редки случаите на няколкомесечни бебета с типична и тежко протичаща бронхиална астма. Друг е въпросът, че клиничната картина при малките деца се различава от тази, наблюдавана при по-големите. При бебетата симптомите нарастват постепенно, задържат се дни или даже седмици и трудно се повлияват от лечението. При малките деца липсва характерната за астмата пристъпност на оплакванията, много често се наблюдава само променлива по характер кашлица (т.нар. “кашличен еквивалент “на астмата).
7. Как се разпознава и има ли разлика между астма и т. нар. "астматичен бронхит" при децата?
Диагноза като “астматичен бронхит” не съществува вече от 20 години. Някои лекари (и родители) се страхуват от поставяне на диагнозата “бронхиална астма” и по този начин правилното лечение закъснява понякога с години. Тази диагноза е придобила гражданственост поради особеностите в протичането на детската астма – в 86% от случаите тя се обостря от вирусни инфекции на дихателните пътища!
8. Как да разпознаем първия пристъп и какво да направим до получаването на лекарска помощ?
Пристъпът обикновено се предшества от симптоми на дихателна инфекция (температура, хрема, общо неразположение) или по-рядко от симптоми на типично алергенно дразнене (залпови кихания с обилна водниста секреция от носа, сълзотечение, уртикариални обриви или отоци по лицето). Кашлицата обикновено е суха, пристъпна и мъчителна, дишането е учестено с удължено издишване. В гърдите се чуват свиркащи хрипове, които се усилват при физическо усилие или през малките нощни часове. При тежък пристъп децата заемат принудително положение – не са в състояние да лежат, а седят в леглото, подпрени на ръцете си.
Ранното лечение е решаващо за успешното лечение на пристъпа. До пристигането на лекаря е необходимо осигуряването на свеж въздух и даване през устата или инхалаторно на лекарство, разширяващо бронхите – най-често медикамента Вентолин или Салбутамол в съответната дозировка.
9. Има ли изследвания, които категорично доказват диагнозата?
Няма едно единствено изследване, което да е доказателно за заболяването. Диагнозата се поставя на базата на комплекс от изследвания: физикалното изследване (със слушалка), функционалното изследване на дишането (спирометрия), алергичните проби, кръвни и рентгенови изследвания, както и редица други допълнителни изследвания.
10. В какви ситуации се проявява?
Класически астмата се проявява след вдишването на вещества (алергени), към които организмът е развил свръхчувствителност (алергия). Домашните или “битови” алергени най често са домашния прах, пух, пера, плесени и животински алергени. Поленовите алергени играят роля при сезонната астма, характерна за пролетно-летния сезон. Поленовата астма най-често се съпровожда от симптомите на алергичната хрема и конюктивит. През зимния сезон вирусните инфекции на горните дихателни пътища често провокират пристъп на бронхиална астма. Съществува и особен тип астма, наречена “астма от усилие”, при която физичското усилие предизвиква спазъм на бронхите. В тези случаи кашлицата и свиренено в гърдите се проявяват след 3-6 минути след началото на физическото усилие, най-често при затичване, но и при емокии, смях, силен плач.
11. От какво зависят честотата и продължителността на пристъпите?
Освен от индивидуалните особености на организма, честотата и продължителността на астматичния пристъп зависят най-вече от качеството на лечението и начина на живот на детето. Съвременното лечение може да осигури на болните от астма деца същото качество на живот като на техните здрави връсници – без пристъпи, без лишаване от физическа активност и без странични явления от прилаганите медикаменти.
12. Вярно ли е, че майчината кърма е бариера пред астмата?
Майчината кърма е незаменима храна, осигуряваща необходимите хранителни и имунни съставки за правилното развитие на кърмачето. Ние педиатрите съветваме всички майки да кърмят максимално дълго своите деца. Напоследък обаче в специализираната литература се появиха съобщения за повишения риск от астма при деца на силно алергични майки-кърмачки. При едно мащабно проучване върху повече от 3000 деца във Япония, за съжаление, не е доказано протективно влияние на кърмата по отношение бъдещето развитие на бронхиална астма.
13. Смогът в големите и индустриализираните градове увеличава ли риска , респективно процента на заболяващите и влияе ли върху кризите?
Замърсяването на въздуха е един от главните фактори за повишената заболеваемост от белодробни заболявания и в частност бронхиална астма в детската възраст. Но астмата не е толкова просто заболяване, че да бъде обяснено само с един такъв фактор като индустриалното замърсяване. Пример за това са интересните наблюдения в бившата Източна Германия. Преди обединението, въпреки силното замъсяване на въздуха, честотата на астмата и другите алергични болести е била ниска. След обединението, въпреки затварянето на редица индустриални предприятия и намаляванито на замърсяването на околната среда, честотата на алергиите и астмата драстично се покачва и достига тази, характерна за бившата Западна Германия само за няколко години. Подобни са наблюденията и в скандинавските страни, в които въпреки добрата екологична обстановка, честотата на астмата продължава да се покачва.
14. Бронхиалната астма създава ли предразположение у децата към простудни заболявания и бронхити?
Причинната връзка е точно обратната - простудните вирусни заболявания са най-честата причина за обострянето на детската астма, особено в есенно-зимния сезон.
15. Наистина ли е вреден цигареният дим?
Като фактор, предизвикващ появата на пристъп у дете, болно от бронхиална астма, тютюневият дим е безспорен виновник. Родителите на тези деца се съветват да се откажат от този навик или ако не могат, да не пушат въобще в жилището (а не само в стаята на детето).
16. Лечима ли е астмата?
Около 60% от децата с астма имат шанса да “израстат” астмата. Това означава, че след определена възраст те престават да получават пристъпи. Останалите 40%, независимо от лечението продължават да получават по-чести или по-редки пристъпи на заболяването през целия си живот. При тези пациенти лечението на астмата е насочено към контрол на симптомите – целта е тези деца със съответното лечение да водят нормален живот без пристъпи и ограничение на физическата активност. Ние не знаем при кои деца астмата ще изчезне спонтанно и лекуваме всички деца за да предотвратим невъзвратимите промени в белия дроб, до които води нелекуваното имунно възпаление на бронхите. Тактиката да се изчаква с лечението да пубертета с надеждата астмата да се самоизлекува е опасна.
17. Лекарства се дават на детето само при криза или по-продължително време?
Лечението на самия астматичен пристъп обикновено не представлява особен терапевтичен проблем. Съвременната концепция за лечението на астмата поставя ударението върху нейното профилактично лечение, т.е. целта е да не се достигне до състоянието на астматична криза. Астмопрофилактиката може да трае месеци и ако е необходимо – дори години. Медицината понастоящем разполага с нови ефективни и достатъчно безвредни медикаменти, които осигуряват нормален живот на болното дете. Понякога и след първия курс на профилактиката състоянието на детето трайно се стабилизира и не се налага повторно лечение.
Тука е мястото да обърна внимание на въпроса за нетрадиционните методи за лечение на астмата. Съществуват научно доказани нетрадиционни методи за лечение на астмата! Хомеопатията е един такъв метод, но не като алтернативен, а като адитивен (допълващ) метод за лечението на детската астма! Има единични съобщения за успешно лечение на психогенно обусловена астма у момичета в пубертета с метода на автогения тренинг.
18. При деца с астматични пристъпи има ли противопоказани ваксини?
При деца с доказана астма се препоръчва въздържането от противококлюшна ваксина. При деца с изразени склонност към алергични реакции всяка ваксинация трябва да се предшества от няколкодневно приемане на антиалергичен медикамент през устата.
19. Има ли връзка между астмата и хранителните алергии?
Такава връзка се наблюдава само в кърмаческа възраст. Тогава е често съчетанието на алергията към белтъка на кравето мляко и астматичните симптоми. При по-големите деца астматични пристъпи, предизвикани от консумация на определени храни са изключително редки и влизат обикновено в клиничната картина на алергичния шок. Ето защо при децата рутинно не се препоръчва тестуването с хранителни алергени и спазването на строги елиминационни диети.
20. Нужни ли са специални мерки за предпазване на бебетата от астма, примерно антиакарни дюшечета, матраци и възглавници, повишено внимание към хигиената в помещенията, където пребивават те, по-топло облекло, по-често или по-рядко извеждане навън...?
При алергичните индивиди с течение на времето се наблюдава един феномен на разширяване спектъра на алергените, към които те развиват чувствителност. В този смисъл при децата с алергии или астма се препоръчва домашна среда, бедна на алергени, най вече на алергена на домашния прах, който е сбор от продуктите от жизнедеятелността на кърлежа на домашния прах. В 80% от децата с астма се установява алергия към този алерген. Всички мерки, насочени към ограничаване на количеството на този алерген са в полза на здравето на бебето с астма. Тези деца трябва да се предпазват и от контакти с остри респираторни инфекции. Не се препоръчва и посещението на детски заведения – ясли и детски градини. Децата с астма, независимо от възрастта им трябва да бъдат обличани, отглеждани и възпитавани като здрави деца.
21. Има ли установена връзка между астмата и начина на отопление в домовете? По-сухият въздух при парно отопление влияе ли и как? Нужно ли е допълнително овлажняване на въздуха?
Установена е известна позитивна връзка между честотата на астмата и отопляването на дома с печки с твърдо гориво, най често с въглища. Подовото отопление влияе отрицателно на астмата поради възходящия конвекционен поток от пода, който увеличава концентрацията на домашния прах във вдишвания въздух. Не бива да се прекалява и с овлажняването на въздуха, тъй като високата влажност благоприятства развитието на кърлежа на домашния прах.
22. Вредят ли стайните растения?
Цъфтящите стайни растения не се препоръчват в дома на детето с астма, независимо от липсата или наличието на доказана алергия към тях. Зелените стайни растения се смятат за допустими, макар че някои автори преценяват като потенциално опасни алергени плесените и гъбичките, виреещи в почвата в саксиите на тези растения.
23. А домашните животни?
Под “домашни животни” обикновено се разбират т.нар. “домашни любимци”, представени най-често от кучета, котки, гризачи (мишки и хамстери), рибки и много рядко – влечуги. С тези животни, живеещи в жилището, детето е в постоянен ежедневен и масивен контакт. Най-честа и силна е алергията към котешки косми и пърхут. По-рядка е алергията към кучешките косми и слюнка или към урината на гризачите. Алергия към живи рибки не съществува, силно алергични обаче са сухите храни, съдържащи водни бълхи (дафнии). Принципното мнение на специалистите е, че децата с астма не бева да отглеждат домашни любимци. Ако обаче съществуват психологични или други пречки за елиминирането на домшния любимец, препоръчително е да се направи кожно-алергична проба и едва след нейния положителен резултат да се пристъпи към непопулярното решение.
24. Има ли спортове, които допринасят за лечението на болни от астма деца и спортове, които са под “табу” за тях?
Освен при много тежките и редки случаи, детето с бронхиална астма не трябва да бъде ограничавано по отношение на физическата активност. В детската възраст физическата активност играе и социална функция. Детето с астма може и трябва да спортува. Ако при физическо натоварване обаче детето получава задух, това означава, че астмата е извън контрол и лечението трябва да се ревизира.
Препоръчвани са спортовете, при които има умерено и равномерно (не спринтово) аеробно натоварване – плуване и колоездене. Всъщност няма спорт, който да не може да бъде упражняван от детето с астма. Не се смятат за особено подходящи спортовете, упражнявани в запрашена среда и затворени помещения.
25. Какви са последните думи на медицината относно лечението от астма?
Фармацевтичната наука създава все по-нови и нови високо ефективни и практически безопасни медикаменти, с които лекарите са в състояние да постигнат контрол върху симптомите и протичането на заболяването. Съвременното противоастматично лечение е предимно инхалаторно. Неоправдан е страхът на някои родители от “пристрастяване”към инхалаторните кортикостероидни медикаменти за лечение на астмата. В практиката напоследък добива популярност един нов клас антиастматични медикаменти в таблетна форма, наречени антилевкотриени. Самостоятелно те са подходящи за лечение на по-леките форми на бронхиална астма у децата, а в комбинация с инхалаторните кортикостероиди - при по-тежките форми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
