Детската астма: въпроси и отговори

1. В превод от гръцки “астма” означава тежко дишане, задух. Какво се крие зад медицинския термин “астма”? (кратка характеристика на болестта)

Астмата не е ново заболяване. Астматични симптоми са споменати за първи път преди 3500 години в египетски папирус, наречен папируса на Еберс. Думата “астма” се споменава и в Илиадата на Омир. На древногръцки “астма” означава тежко, затруднено дишане. И наистина астмата се проявява с пристъпи на задух, учестено и затруднено дишане, суха кашлица и “свирене” в гърдите. Пристъпът може да трае минути, часове и даже дни и може да отзвучи спонтанно или след лечение.

2. Вярно ли е, че процентът на болните от астма през последните години расте? С колко? Кои са причините?

През последните две десетилетия процентът на болните от астма обезпокоително нараства, болестта придобива “пандемичен” характер. За този период у нас честотата само на детската астма се е увеличил два пъти и в момента е около 10% от децата живеещи в градовете. Честотата на заболяването е различна в различните страни – от по-малко от 1% за някои страни от Централна Африка и до 30% за Австралия.
Причините за увеличаването честотата на астмата са комплексни и не достатъчно изяснени, въпреки усилията на учените. Обвиняват се индустриализацията и западния начин на живот. Според популярната напоследък “хигиенна хипотеза”, зачестяването на алергиите и астмата е свързано с намаляването на бактериалните инфекции, туберкулозата и чревните паразитози в развитите страни. При липса на инфекциозни и паразитарни стимули вътреутробно и в първите месеци от живота на детето имунната система се “превключва” към извратен, хиперреактивен алергичен отговор спрямо алергени от околната среда.

3. Инфекциозна болест ли е или е форма на алергия?

Вече със сигурност е установено, че бронхиалната астма е заболяване на алергичното и имунно възпаление на дихателните пътища. Много хора смятат, че астмата е типично алергично заболяване и че след преминаване на пристъпа не остават остатъчни промени. При нелекувани болни обаче имунното възпаление с времето невъзвратимо деформира и стеснява бронхите (т.нар. процес на бронхиално ремоделиране), което може да доведе до хронична белодробна недостатъчност и инвалидизация в по-късна възраст.

4. Наследствена ли е астмата или се провокира от околната среда?

Астмата е генетична болест, проявяваща се обаче само при въздействието на комбинацията от определени фактори на околната среда. Това означава, че се унаследява предразположението към развитието на бронхиална астма, определено съчетание от гени, кодиращи отделни характеристики на болестта. В 80% от случаите при децата с астма единият или двамата родители страдат или са страдали от алергични заболявания (алергични обриви, сенна хрема, астма и др). Шансът детето да развие бронхиална астма нараства при наличието на алергично болни във фамилиите и на двамата родители.

5. Ако майката страда от бронхиална астма, трябва ли да вземе някакви мерки за профилактика на бебето още през бременността?

На първо място бременната астматичка не трябва да пуши (има се и в предвид и пасивното тютюнопушене!). Факторът “тютюнопушене” увеличава неколкократно риска за раждане на дете с белодробна незрялост, свръхчувствителност на бронхите и респективно на астма. Препоръчително е и спазването на съответния хигиенно-диетичен режим – спазването на т.нар. “хипоалергенна” диета и избягване излагането на алергени от околната среда. При тези бременни особено важен е добрият контрол на астмата през време на бременността. Това означава, че лечението на астмата трябва да бъде такова, че бременната да не получава пристъпи. Много бременни жени с астма се опасяват, че антиастматичните медикаменти могат да увредят плода. Те трябва да знаят, че астматичните пристъпи, особено тежките, са тези които най-често увреждат сериозно плода. Повечето от медикаментите за лечение на астма са разрешени за приложение по време на бременност и са безвредни както за майката, така и за плода. Освен от акушер-гинеколог, бременните жени с астма трябва да се проследяват и от квалифициран пулмолог.

6. Всички възрастови групи ли са “рисков контингент” или до определена възраст бебетата са “застраховани” срещу това заболяване?

Няма възраст, която да е пощадена от това заболяване. В мойта практика не са редки случаите на няколкомесечни бебета с типична и тежко протичаща бронхиална астма. Друг е въпросът, че клиничната картина при малките деца се различава от тази, наблюдавана при по-големите. При бебетата симптомите нарастват постепенно, задържат се дни или даже седмици и трудно се повлияват от лечението. При малките деца липсва характерната за астмата пристъпност на оплакванията, много често се наблюдава само променлива по характер кашлица (т.нар. “кашличен еквивалент “на астмата).

7. Как се разпознава и има ли разлика между астма и т. нар. "астматичен бронхит" при децата?

Диагноза като “астматичен бронхит” не съществува вече от 20 години. Някои лекари (и родители) се страхуват от поставяне на диагнозата “бронхиална астма” и по този начин правилното лечение закъснява понякога с години. Тази диагноза е придобила гражданственост поради особеностите в протичането на детската астма – в 86% от случаите тя се обостря от вирусни инфекции на дихателните пътища!

8. Как да разпознаем първия пристъп и какво да направим до получаването на лекарска помощ?

Пристъпът обикновено се предшества от симптоми на дихателна инфекция (температура, хрема, общо неразположение) или по-рядко от симптоми на типично алергенно дразнене (залпови кихания с обилна водниста секреция от носа, сълзотечение, уртикариални обриви или отоци по лицето). Кашлицата обикновено е суха, пристъпна и мъчителна, дишането е учестено с удължено издишване. В гърдите се чуват свиркащи хрипове, които се усилват при физическо усилие или през малките нощни часове. При тежък пристъп децата заемат принудително положение – не са в състояние да лежат, а седят в леглото, подпрени на ръцете си.
Ранното лечение е решаващо за успешното лечение на пристъпа. До пристигането на лекаря е необходимо осигуряването на свеж въздух и даване през устата или инхалаторно на лекарство, разширяващо бронхите – най-често медикамента Вентолин или Салбутамол в съответната дозировка.

9. Има ли изследвания, които категорично доказват диагнозата?

Няма едно единствено изследване, което да е доказателно за заболяването. Диагнозата се поставя на базата на комплекс от изследвания: физикалното изследване (със слушалка), функционалното изследване на дишането (спирометрия), алергичните проби, кръвни и рентгенови изследвания, както и редица други допълнителни изследвания.

10. В какви ситуации се проявява?

Класически астмата се проявява след вдишването на вещества (алергени), към които организмът е развил свръхчувствителност (алергия). Домашните или “битови” алергени най често са домашния прах, пух, пера, плесени и животински алергени. Поленовите алергени играят роля при сезонната астма, характерна за пролетно-летния сезон. Поленовата астма най-често се съпровожда от симптомите на алергичната хрема и конюктивит. През зимния сезон вирусните инфекции на горните дихателни пътища често провокират пристъп на бронхиална астма. Съществува и особен тип астма, наречена “астма от усилие”, при която физичското усилие предизвиква спазъм на бронхите. В тези случаи кашлицата и свиренено в гърдите се проявяват след 3-6 минути след началото на физическото усилие, най-често при затичване, но и при емокии, смях, силен плач.

11. От какво зависят честотата и продължителността на пристъпите?

Освен от индивидуалните особености на организма, честотата и продължителността на астматичния пристъп зависят най-вече от качеството на лечението и начина на живот на детето. Съвременното лечение може да осигури на болните от астма деца същото качество на живот като на техните здрави връсници – без пристъпи, без лишаване от физическа активност и без странични явления от прилаганите медикаменти.


12. Вярно ли е, че майчината кърма е бариера пред астмата?

Майчината кърма е незаменима храна, осигуряваща необходимите хранителни и имунни съставки за правилното развитие на кърмачето. Ние педиатрите съветваме всички майки да кърмят максимално дълго своите деца. Напоследък обаче в специализираната литература се появиха съобщения за повишения риск от астма при деца на силно алергични майки-кърмачки. При едно мащабно проучване върху повече от 3000 деца във Япония, за съжаление, не е доказано протективно влияние на кърмата по отношение бъдещето развитие на бронхиална астма.

13. Смогът в големите и индустриализираните градове увеличава ли риска , респективно процента на заболяващите и влияе ли върху кризите?

Замърсяването на въздуха е един от главните фактори за повишената заболеваемост от белодробни заболявания и в частност бронхиална астма в детската възраст. Но астмата не е толкова просто заболяване, че да бъде обяснено само с един такъв фактор като индустриалното замърсяване. Пример за това са интересните наблюдения в бившата Източна Германия. Преди обединението, въпреки силното замъсяване на въздуха, честотата на астмата и другите алергични болести е била ниска. След обединението, въпреки затварянето на редица индустриални предприятия и намаляванито на замърсяването на околната среда, честотата на алергиите и астмата драстично се покачва и достига тази, характерна за бившата Западна Германия само за няколко години. Подобни са наблюденията и в скандинавските страни, в които въпреки добрата екологична обстановка, честотата на астмата продължава да се покачва.


14. Бронхиалната астма създава ли предразположение у децата към простудни заболявания и бронхити?

Причинната връзка е точно обратната - простудните вирусни заболявания са най-честата причина за обострянето на детската астма, особено в есенно-зимния сезон.


15. Наистина ли е вреден цигареният дим?

Като фактор, предизвикващ появата на пристъп у дете, болно от бронхиална астма, тютюневият дим е безспорен виновник. Родителите на тези деца се съветват да се откажат от този навик или ако не могат, да не пушат въобще в жилището (а не само в стаята на детето).

16. Лечима ли е астмата?

Около 60% от децата с астма имат шанса да “израстат” астмата. Това означава, че след определена възраст те престават да получават пристъпи. Останалите 40%, независимо от лечението продължават да получават по-чести или по-редки пристъпи на заболяването през целия си живот. При тези пациенти лечението на астмата е насочено към контрол на симптомите – целта е тези деца със съответното лечение да водят нормален живот без пристъпи и ограничение на физическата активност. Ние не знаем при кои деца астмата ще изчезне спонтанно и лекуваме всички деца за да предотвратим невъзвратимите промени в белия дроб, до които води нелекуваното имунно възпаление на бронхите. Тактиката да се изчаква с лечението да пубертета с надеждата астмата да се самоизлекува е опасна.


17. Лекарства се дават на детето само при криза или по-продължително време?

Лечението на самия астматичен пристъп обикновено не представлява особен терапевтичен проблем. Съвременната концепция за лечението на астмата поставя ударението върху нейното профилактично лечение, т.е. целта е да не се достигне до състоянието на астматична криза. Астмопрофилактиката може да трае месеци и ако е необходимо – дори години. Медицината понастоящем разполага с нови ефективни и достатъчно безвредни медикаменти, които осигуряват нормален живот на болното дете. Понякога и след първия курс на профилактиката състоянието на детето трайно се стабилизира и не се налага повторно лечение.
Тука е мястото да обърна внимание на въпроса за нетрадиционните методи за лечение на астмата. Съществуват научно доказани нетрадиционни методи за лечение на астмата! Хомеопатията е един такъв метод,  но не като алтернативен, а като адитивен (допълващ) метод за лечението на детската астма! Има единични съобщения за успешно лечение на психогенно обусловена астма у момичета в пубертета с метода на автогения тренинг.

18. При деца с астматични пристъпи има ли противопоказани ваксини?

При деца с доказана астма се препоръчва въздържането от противококлюшна ваксина. При деца с изразени склонност към алергични реакции всяка ваксинация трябва да се предшества от няколкодневно приемане на антиалергичен медикамент през устата.

19. Има ли връзка между астмата и хранителните алергии?

Такава връзка се наблюдава само в кърмаческа възраст. Тогава е често съчетанието на алергията към белтъка на кравето мляко и астматичните симптоми. При по-големите деца астматични пристъпи, предизвикани от консумация на определени храни са изключително редки и влизат обикновено в клиничната картина на алергичния шок. Ето защо при децата рутинно не се препоръчва тестуването с хранителни алергени и спазването на строги елиминационни диети.

20. Нужни ли са специални мерки за предпазване на бебетата от астма, примерно антиакарни дюшечета, матраци и възглавници, повишено внимание към хигиената в помещенията, където пребивават те, по-топло облекло, по-често или по-рядко извеждане навън...?

При алергичните индивиди с течение на времето се наблюдава един феномен на разширяване спектъра на алергените, към които те развиват чувствителност. В този смисъл при децата с алергии или астма се препоръчва домашна среда, бедна на алергени, най вече на алергена на домашния прах, който е сбор от продуктите от жизнедеятелността на кърлежа на домашния прах. В 80% от децата с астма се установява алергия към този алерген. Всички мерки, насочени към ограничаване на количеството на този алерген са в полза на здравето на бебето с астма. Тези деца трябва да се предпазват и от контакти с остри респираторни инфекции. Не се препоръчва и посещението на детски заведения – ясли и детски градини. Децата с астма, независимо от възрастта им трябва да бъдат обличани, отглеждани и възпитавани като здрави деца.

21. Има ли установена връзка между астмата и начина на отопление в домовете? По-сухият въздух при парно отопление влияе ли и как? Нужно ли е допълнително овлажняване на въздуха?

Установена е известна позитивна връзка между честотата на астмата и отопляването на дома с печки с твърдо гориво, най често с въглища. Подовото отопление влияе отрицателно на астмата поради възходящия конвекционен поток от пода, който увеличава концентрацията на домашния прах във вдишвания въздух. Не бива да се прекалява и с овлажняването на въздуха, тъй като високата влажност благоприятства развитието на кърлежа на домашния прах.

22. Вредят ли стайните растения?

Цъфтящите стайни растения не се препоръчват в дома на детето с астма, независимо от липсата или наличието на доказана алергия към тях. Зелените стайни растения се смятат за допустими, макар че някои автори преценяват като потенциално опасни алергени плесените и гъбичките, виреещи в почвата в саксиите на тези растения.

23. А домашните животни?

Под “домашни животни” обикновено се разбират т.нар. “домашни любимци”, представени най-често от кучета, котки, гризачи (мишки и хамстери), рибки и много рядко – влечуги. С тези животни, живеещи в жилището, детето е в постоянен ежедневен и масивен контакт. Най-честа и силна е алергията към котешки косми и пърхут. По-рядка е алергията към кучешките косми и слюнка или към урината на гризачите. Алергия към живи рибки не съществува, силно алергични обаче са сухите храни, съдържащи водни бълхи (дафнии). Принципното мнение на специалистите е, че децата с астма не бева да отглеждат домашни любимци. Ако обаче съществуват психологични или други пречки за елиминирането на домшния любимец, препоръчително е да се направи кожно-алергична проба и едва след нейния положителен резултат да се пристъпи към непопулярното решение.

24. Има ли спортове, които допринасят за лечението на болни от астма деца и спортове, които са под “табу” за тях?

Освен при много тежките и редки случаи, детето с бронхиална астма не трябва да бъде ограничавано по отношение на физическата активност. В детската възраст физическата активност играе и социална функция. Детето с астма може и трябва да спортува. Ако при физическо натоварване обаче детето получава задух, това означава, че астмата е извън контрол и лечението трябва да се ревизира.
Препоръчвани са спортовете, при които има умерено и равномерно (не спринтово) аеробно натоварване – плуване и колоездене. Всъщност няма спорт, който да не може да бъде упражняван от детето с астма. Не се смятат за особено подходящи спортовете, упражнявани в запрашена среда и затворени помещения.

25. Какви са последните думи на медицината относно лечението от астма?

Фармацевтичната наука създава все по-нови и нови високо ефективни и практически безопасни медикаменти, с които лекарите са в състояние да постигнат контрол върху симптомите и протичането на заболяването. Съвременното противоастматично лечение е предимно инхалаторно. Неоправдан е страхът на някои родители от “пристрастяване”към инхалаторните кортикостероидни медикаменти за лечение на астмата. В практиката напоследък добива популярност един нов клас антиастматични медикаменти в таблетна форма, наречени антилевкотриени. Самостоятелно те са подходящи за лечение на по-леките форми на бронхиална астма у децата, а в комбинация с инхалаторните кортикостероиди - при по-тежките форми.